Испания: Кралство без поданици?
Минава 10 часа, а площад " Пуерта дел сол " в центъра на Мадрид, който нормално гъмжи от туристи, този път наподобява запустял. Само до статуята на Карлос Трети са се събрали няколко души. " Искате ли да гласувате? ", питат те един инцидентен минувач. " За какво? ", пита на собствен ред той, а те му отвръщат: " Как защо? За републиката! ".
В началото на декември над 23 000 души в доста квартали на Мадрид гласоподаваха в всекидневен референдум за премахването на монархията. Резултатът е впечатляващ: 93 % от участниците се афишират срещу монархията. Те избират да имат президент, вместо крал.Гласуването в Мадрид е едно от многото, извършени в последно време. Така например 7300 студенти от Автономния университет на Мадрид (UAM) неотдавна също организираха подобен референдум, на който 83 % също се оповестиха за унищожаване на монархията. Подобни гласувания имаше също и в други испански университети.
" Никой не ни е питал "
" Тази конституция съществува от 40 години, а за тази монархия ние в никакъв случай не сме дали своят вот. Младежите би трябвало да имат право сами да вземат решения за бъдещето си ", споделя Лусия Нистал, една от организаторките на гласуването в UAM. Младата жена добавя, че даже и родителите ѝ навремето не са имали опция да гласоподават за конституцията.
Много политически наблюдаващи считат, че на първо място младежите към този момент не поддържат монархията. Официални числа за техния брой обаче не съществуват. Центърът за социологически проучвания (CIS) е правил такава анкета за финален път през май 2015 година. Още тогава испанците са дали неприятна оценка на монархията. Социолозите обаче не са задали въпроса за аргументите за тези настройки.
Професорът по политология от университета в Саламанка Алберто Пенадес, който е някогашен помощник на CIS, смята, че това е било съзнателно - институтът въобще не е желал да знае отговорите на жителите. " Просто не са желали да подават на медиите сензационни заглавия ", споделя той.
Катализаторът Каталуния
Привържениците на републиката в Испания настояват, че гласувалите през 1978 година не са имали действителен избор
Кризата, която изживява монархията сега, взе трагичен поврат на 1 октомври 2017 година. Проведеният тогава референдум за отцепването на Каталуния беше пояснен от множеството испански партии като директна офанзива против конституционния ред в страната. Два дни по-късно крал Фелипе Шести се обърна към испанския народ с видеопослание, в което той поддържа единството на Испания и решението на държавното управление да не признава резултатите от каталунския референдум. Много хора тогава, освен в Каталуния, не утвърдиха държанието на краля, тъй като той бе взел страна в един спор, нарушавайки политическия си неутралитет.
Година по-късно каталунският парламент гласоподава декларация, в която осъди речта на краля и прикани за унищожаване на монархията. Разбира се - тя не докара до никакви обвързващи правни последствия, само че испанското държавно управление на премиера Педро Санчес прикани Конституционния съд да разгласи декларацията за оскъдна, което в никакъв случай не се бе случвало до момента в историята на страната. Оттогава насам в цяла Испания породиха сходни начинания, осъждащи поведението на краля. Някои от тях даже бяха приети за законни.
Кой стои зад всичко това?
" Искате ли да гласувате? ", пита Лусия - една от организаторките на спонтанния референдум в дребното градче Легаспи в страната на баските. Мъжът отхвърля с уточнението, че с удоволствие би се присъединил в формален референдум, проведен от страната, само че няма да даде гласа си в допитване, за което не знае кой стои зад него.
Хиляди хора в цяла Испания вземат участие в алегорични референдуми против монархията
Организаторите на сегашните референдуми в действителност желаят да проправят пътя за осъществяване на публично гласоподаване. " Това е алегорична акция, с която желаеме да обърнем внимание на дебата ", споделя един от координаторите на неофициалните референдуми в цялата страна. Испанската конституция, гласувана на 6 декември 1978 година, дефинира испанската държава като парламентарна монархия. След диктатурата на Франко страната пое по пътя на демокрацията и 87 % от испанските жители преди време гласоподаваха за конституцията.
" Ние към този момент гласувахме през 1978 година ", изкрещява друг инцидентен минувач на един от централните площади в Мадрид. Ернесто Сарабия, който събира подписи, обаче отбелязва, че преди 40 години жителите не са имали същински избор що се отнася до държавното ръководство. Тогава въпросът е опирал до това дали Испания да остане тирания, или не.
Спреният референдум
" Дори и испанците да са за монархията, ние би трябвало да решим кой ще бъде крал. През 1969 година Франко разгласи Хуан Карлос I за собствен правоприемник. Ние не можем да позволим един деспот да дефинира бъдещето ", изяснява Сарабия.
Първият министър-председател след ерата Франко - Адолфо Суарес - призна в свое интервю, че е спрял едно гласоподаване за съответната форма на ръководство, тъй като анкетите сочели, че испанците щели да гласуват за република. Това изявление, взето от него през 1995 година, е било държано в загадка чак до 2016 година, когато видя бял свят. За разлика от референдума, за който тогава (през 1976 година) са упорствали няколко непознати министър-председатели, и който така
Автор Сантяго Саес
В началото на декември над 23 000 души в доста квартали на Мадрид гласоподаваха в всекидневен референдум за премахването на монархията. Резултатът е впечатляващ: 93 % от участниците се афишират срещу монархията. Те избират да имат президент, вместо крал.Гласуването в Мадрид е едно от многото, извършени в последно време. Така например 7300 студенти от Автономния университет на Мадрид (UAM) неотдавна също организираха подобен референдум, на който 83 % също се оповестиха за унищожаване на монархията. Подобни гласувания имаше също и в други испански университети.
" Никой не ни е питал "
" Тази конституция съществува от 40 години, а за тази монархия ние в никакъв случай не сме дали своят вот. Младежите би трябвало да имат право сами да вземат решения за бъдещето си ", споделя Лусия Нистал, една от организаторките на гласуването в UAM. Младата жена добавя, че даже и родителите ѝ навремето не са имали опция да гласоподават за конституцията.
Много политически наблюдаващи считат, че на първо място младежите към този момент не поддържат монархията. Официални числа за техния брой обаче не съществуват. Центърът за социологически проучвания (CIS) е правил такава анкета за финален път през май 2015 година. Още тогава испанците са дали неприятна оценка на монархията. Социолозите обаче не са задали въпроса за аргументите за тези настройки.
Професорът по политология от университета в Саламанка Алберто Пенадес, който е някогашен помощник на CIS, смята, че това е било съзнателно - институтът въобще не е желал да знае отговорите на жителите. " Просто не са желали да подават на медиите сензационни заглавия ", споделя той.
Катализаторът Каталуния
Привържениците на републиката в Испания настояват, че гласувалите през 1978 година не са имали действителен избор
Кризата, която изживява монархията сега, взе трагичен поврат на 1 октомври 2017 година. Проведеният тогава референдум за отцепването на Каталуния беше пояснен от множеството испански партии като директна офанзива против конституционния ред в страната. Два дни по-късно крал Фелипе Шести се обърна към испанския народ с видеопослание, в което той поддържа единството на Испания и решението на държавното управление да не признава резултатите от каталунския референдум. Много хора тогава, освен в Каталуния, не утвърдиха държанието на краля, тъй като той бе взел страна в един спор, нарушавайки политическия си неутралитет.
Година по-късно каталунският парламент гласоподава декларация, в която осъди речта на краля и прикани за унищожаване на монархията. Разбира се - тя не докара до никакви обвързващи правни последствия, само че испанското държавно управление на премиера Педро Санчес прикани Конституционния съд да разгласи декларацията за оскъдна, което в никакъв случай не се бе случвало до момента в историята на страната. Оттогава насам в цяла Испания породиха сходни начинания, осъждащи поведението на краля. Някои от тях даже бяха приети за законни.
Кой стои зад всичко това?
" Искате ли да гласувате? ", пита Лусия - една от организаторките на спонтанния референдум в дребното градче Легаспи в страната на баските. Мъжът отхвърля с уточнението, че с удоволствие би се присъединил в формален референдум, проведен от страната, само че няма да даде гласа си в допитване, за което не знае кой стои зад него.
Хиляди хора в цяла Испания вземат участие в алегорични референдуми против монархията
Организаторите на сегашните референдуми в действителност желаят да проправят пътя за осъществяване на публично гласоподаване. " Това е алегорична акция, с която желаеме да обърнем внимание на дебата ", споделя един от координаторите на неофициалните референдуми в цялата страна. Испанската конституция, гласувана на 6 декември 1978 година, дефинира испанската държава като парламентарна монархия. След диктатурата на Франко страната пое по пътя на демокрацията и 87 % от испанските жители преди време гласоподаваха за конституцията.
" Ние към този момент гласувахме през 1978 година ", изкрещява друг инцидентен минувач на един от централните площади в Мадрид. Ернесто Сарабия, който събира подписи, обаче отбелязва, че преди 40 години жителите не са имали същински избор що се отнася до държавното ръководство. Тогава въпросът е опирал до това дали Испания да остане тирания, или не.
Спреният референдум
" Дори и испанците да са за монархията, ние би трябвало да решим кой ще бъде крал. През 1969 година Франко разгласи Хуан Карлос I за собствен правоприемник. Ние не можем да позволим един деспот да дефинира бъдещето ", изяснява Сарабия.
Първият министър-председател след ерата Франко - Адолфо Суарес - призна в свое интервю, че е спрял едно гласоподаване за съответната форма на ръководство, тъй като анкетите сочели, че испанците щели да гласуват за република. Това изявление, взето от него през 1995 година, е било държано в загадка чак до 2016 година, когато видя бял свят. За разлика от референдума, за който тогава (през 1976 година) са упорствали няколко непознати министър-председатели, и който така
Автор Сантяго Саес
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ